Сега разбрахте ли защо пийпълметричните агенции не лъжат, когато обявяват, че мачовете от А група привличат по-голям брой телевизионни зрители от повечето двубои от чуждите първенства. Дори Шампионската лига изоставаше в сравнение с българските срещи в ефира. А това, че излъчванията от нашите стадиони не предизвикват адекватен интерес от страна на рекламодатели и спонсори, е съвсем друга тема и доказва, че у нас цялата схема е някак си объркана и не е подчинена на пазарна и финансова логика.
Има нещо сгрешено, това е ясно и се видя само на два стадиона - първо във Велико Търново, а след това и в Плевен. Хубаво, ще кажете, че запалянковците в тези два града бяха зажаднели за среща на живо с участието съответно на Левски и ЦСКА. Не, там, където има почва за истински футбол и където се посее качествено и се полагат грижи по отглеждането, ще има и добра реколта.
Гриша Ганчев може би е хвърлил око на вчерашните мачове по телевизията и вероятно още един път се е замислил дали навремето не е направил генерална грешка, като вместо да инвестира във футбола в Ловеч, не е пренасочил финансовите си усилия към близките Етър или Спартак Плевен. То бива патриотизъм, то бива къщички за кученца, но това самоизмъчване между него и Триетажния стадион край няма.
От много време говорим за необходимостта от свиване на броя участници в А група. И това не е защото не обичаме Севлиево, Търговище и Каварна. Нека си имат професионални отбори, но защо това да е за сметка на Велико Търново и Плевен. Умните футболни глави обичат да казват, че традиционни футболни центрове били изчезнали. Не, центровете не могат да бъдат изтрити от картата, докато има готови по 10 хиляди зрители, които да си купят билети от по 5 и 10 лева, за да отидат на стадиона. Става въпрос за политика, икономика и социална ангажираност. Иначе тази есен много предизборни обещания чухме, много демагогия видяхме, а излиза, че българинът си обича футбола и продължава да притежава онази частица в себе си, която го кара да се интересува и да живее с играта. И това е въпреки многото удоволствия и развлечения, които предлага съвременната действителност, и въпреки кризата във всичките й аспекти и измерения.
Може би сега е моментът да оценим какъв капитал са тези 20 хиляди във Велико Търново и Плевен и още по няколко хиляди в Добрич и Ямбол вчера. След като хората имат потребност от футбол на живо и са готови да си плащат, някой трябва да им отговори на искането и да се заеме по-сериозно с футбола в тези региони. Нека да не е с чували с пари като в Разград, но магията на тази игра не трябва да избледнява. Лудогорец отново събра хиляди зрители, и то при положение че вчерашният съперник бе аутсайдер. А във Велико Търново и Плевен също става дума за мачове, при които местните фенове едва ли са таяли някакви надежди за победа на отбора домакин.